Истинското приятелство

Е,как мислите,според вас има ли го?
и имате ли истински приятели..

Има го! И мога да кажа, че имам истински приятел.
И да не е перфектно, но има ли нещо перфектно?
Караме се, заяждаме се, сърдим се, но винаги се оправяме и се подкрепяме.
Винаги са си до мен и никога не са ме предавали.

Мхм,напоследък за мен несъществува .. Sad

Има,но вече се срещат много рядко.Истинските приятели просто те подкрепят,каквото и да решиш,не те съдят безпричинно.Естествено има караници,може и до бой да се стигне,но всичко си прощавате.

Ух, тази работа с приятелите е много объркана в главата ми. То тук си зависи и до личното определение на думата и отношението ти към нея. Аз по принцип много рядко я употребявам, предимно казвам "Един мой познат", а не "Един мой приятел". Много малко хора удостоявам с тази титла, но пък ги има! Приятелството според мен не се отчита само в най-трудните моменти, много са важни ежадневните неща. Не мисля, че се измерва и, че може да му се лепват етикети, не може и някой да ми е приятел във вторник и петък, а друг в сряда и четвъртък. Знам ли, за мен приятелството се измерва в доверие. В това колко си склонен да споделиш и колко другият е склонен да поеме. Срещала съм хора, които само говорят и споделят(няма нищо лошо в това, хубаво е да се освобождаваме от емоциите си и да не се затваряме в себе си), но когато дойде време този срещу тях да сподели нещо те моментално отбиват темата, а тогава погледа в очите на този човек е унищожителен (често се вглеждам в лицата на хората, следя реакиите им... някакво хоби ми е). Та имах предвид, че трябва да е двустранно, да взимаш и да даваш... и най-важното е да си откровен. Няма такова животно "благородна лъжа", има лъжи и истини. Има си начини да кажеш истината деликатно... и ако този човек отсреща ти е приятел няма да ти се обиди. Така де, може да бъде наранен, но ще го понесе, не можем така или иначе да се затворим в някаква стерелизирана среда...
Пак се отнесох... има истинско приятелство, рядко е, но го има...

рядко... много рядко според мен, ама аз мисля че съм открил поне 2-3 истински приятеля. По принцип мисля че хората които избираш за приятели в повечето случаи ги избираш по критерия каква полза ще извлечеш от приятелството си с тях.. И те те избират така .. ама мове и да греша.. даже се надявам да греша

Ми немога да кажа, че го има, защото все по някакъв начин "приятелят/ката" ти ще те предаде затова много пъти казвам, че нямам приятели, а те са ми само познати

хм...по тази тема мога да кажа само едно
-A friend will stop you from overreacting, a best friend will step behind you and say "someone's gonna get it".
добре не е точно такаама не мога да помня точно дума по дума нещата...
още едно подобно
-A friend will ask you what is wrong with you when you are crying, a best friend will get a shovel ready to bury the bastard who made you cry.
бля има много такива...мене ме кефят
аз мога да си твърдя, че имам истински приятели...недай си боже ако някой ден ги загубя *чука на дърво* мога и да си сменя мнението, ноо квото ще да става...и все пак нищо не е вечно...важното е в моментите в които са ти приятели да си изпълняват ролята на приятели
*гордо си заявява че поне се мъчи много да си изпълнява ролята на приятелка*

ПС:

Awake написа:

рядко... много рядко според мен, ама аз мисля че съм открил поне 2-3 истински приятеля. По принцип мисля че хората които избираш за приятели в повечето случаи ги избираш по критерия каква полза ще извлечеш от приятелството си с тях.. И те те избират така .. ама мове и да греша.. даже се надявам да греша

това го правят само и единствено хора не можещи да обичат истински...човек обича някой не заради ползата му от него, а за това което е...
наскоро супер се дразних на една съученичка на коментара и за приятеля и "ако ме обича ше се промени" ама гений такъв...той би го направил ако те обича ама ти като толлкова много си го обичаш що го караш да се промени...човек като ше твърди че обича някой не е длъжен да му обича всички качества а да е способен да ги приеме били те дразнещи или не